Използване на препарат „Байкал ЕМ1“ за преработване на отпадъци от растениевъдство
Необходимото използване на органична тор се покрива само на 25-30%. За това е нужно да се създадат допълнителни източници на органични вещества за поддържането на плодородието на почвата (слама, листа от захарно и кръмно цвекло, сидерати, стебла на царевица и слънчоглед, остатъци от жътва и коситба за зелено наторяване).
Най-съществен и достъпен източник на органични вещества се явяват сламата и различни растителни отпадъци. Но голяма част от сламата бива изгаряна в полетата, което сериозно вреди на почвата и продородието ѝ. Установено е, че при изгарянето на 4-5 тона слама от стърнище с площ от 10 дка, безвъзвратно се губят 20-25 кг азот и 1500-1700 кг въглерод. На всеки тон слама, положен в почвата се образува 70-100 кг хумус от 10 дка. Примерно същото количество хумус се получава от 5 тона отпадъци от захарно цвекло или друга зелена маса.
Непосредственото внасяне на слама и растителни отпадъци в почвата оказва депресивно влияние на растенията, тъй като при разлагането на сламата се отделят токсични вещества и азотът в почвата се изхабява за разлагането на сламата. Следователно е нужен такъв способ за подготвяне на сламата и растителните отпадъци преди внасянето им в почвата, който не би довел до понижаване на плодородието ѝ. Затова се предлага плитко внасяне в почвата, осигуряващо аеробна (с достъп на въздух) ферментация на пресни органични вещества.
(„Технологията за ефективно използване на растителни отпадъци, като органичен тор върху черноземите в лесостепта на Централна Черноземна Зона на Русия“, Академия на селскостопанските науки на Руска Федерация, Държавно научно учреждение на Научно-изследователски институт на Русия /ГНУ ВНИИ/ на земеделието и защитата на почвите от ерозия. Издадено от „Курск” 2005)
Регламент за използване на препарат „Байкал ЕМ1“
| Мероприятие | Разход препарат | Дозировка | Разход разтвор на препарата (в зависимост от почвата) |
Начин на обработване Срокове за прилагане |
|---|---|---|---|---|
| Обработка на растителни отпадъци, изкосени сидерати | 5л/10 дка | 1х50 – 1х100 | 250-500л/10 дка | Пръскане след събиране на предшественика с влагане в почвата на 5-7см |
Влияние на препарата „Байкал ЕМ1“ на скоростта на разлагане на сламата от зимна пшеница
Г.Я. Сергеев, кандидат на селскостопанските науки, Научно-изследователски институт на Русия, по цвеклото и захарта, село Рамон, Воронежска област
В.В. Каверович, кандидат на техническите науки, ПО „ЕМ-Кооперация Беларус“, гр. Минск, Т.А.
Костенко, ръководител на екипа по изпълнение, ООО „ЕМ-Кооперация“, гр. Москва
През последните години съдържанието на хумус в някои региони спадна до критично ниски нива. Някои от стопанствата отбелязват отрицателен баланс на хумус. Намаляло е съдържанието на подвижните форми на калий и фосфор. Един от ефективните резерви за допълване на органични вещества в почвата е сламата. В нея има 3-4 пъти повече органични вещества, отколкото в тора. При използването на слама за наторяване, почвата се обогатява с хранителни вещества и се наблюдава повишаване на съдържанието на хумус. От един тон слама със зачитане на корените от отпадъци от жътва, в почвата се връща 8,5 кг азот, 3,8 кг фосфор, 13 кг калий, 4,2 кг калций, 0,7 кг магнезий и ред микроелементи, които са по-скоро натрупани в сламата, отколкото в зърното, гр/т: желязо от 10 до 30, манган от 15 до 70, мед от 2 до 5, цинк от 20 до 50, молибден от 0,2 до 0,4, бор от 2 до 5.
Използването на слама за наторяване е целесъобразно и от икономическа гледна точка. Ползването ѝ за настилка на животните изисква големи материални разходи за съхранение, пренасяне-разтоварване, транспорт и работа, свързана с отстраняването и последващото ѝ извозване.
Известно е, че сламата от зимната пшеница, оставена и заровена в полето, за сметка на високото съдържание на влакна и органосилициеви съединения, има дълъг период на разлагане. Затова нейните отпадъци се оставт на полето в продължение на 3-5 години. Те подпомагат изсушаването на почвата и възпрепятстват непродуктивният разход на запасите от азот. Ускоряването на процеса на разлагане на сламата става с помощта на микроорганизми, съдържащи се в състава на препарата „Байкал ЕМ1“
През 2002г. на експерименталния участък на Научно-изследователски институт на Русия за цвекло и захар (с. Рамон, Воронежска обл.) са проведени опити относно влиянието на микробиологичния тор „Байкал ЕМ1“ върху скоростта на разлагане на сламата от зимна пшеница.
Съдържанието на неразложените органични вещества в почвата в експерименталната зона с вкопаната слама се определя по образци, взети за анализ през ранната пролет до началото на вегетацията на захарното цвекло и през есента след прибирането ѝ и настъпването на студовете, по метода на мокро изгаряне на Тюрин.
Микробиологичния тор „Байкал ЕМ1“ се използва в норма 1, 2 и 3 л на 10 дка. Загубите на органика се откриват от разликата между съдържанието му в почвата преди началото и след края на вегетационния период на захарното цвекло. В състава на органичните вещества влизат също така остатъците от захарно цвекло и плевели, след прибиране на реколтата.
| Вариант | Норма на внасяне на «Байкал ЭМ1», л/ха | Съдържание на органични отпадъци и въглерод през пролетта | Съдържание на органични остатъци и въглерод през есента | Загуби на органични вещества | |||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| % | т/10 дка | % | т/10 дка | % | т/10 дка | ||
| Контрол (без слама) | — | 0,22 | 7,9 | 0,22 | 7,9 | 0,00 | 0,0 |
| Със слама, оставена на полето след прибирането на зимната пшеница | — | 0,47 | 16,4 | 0,11 | 3,8 | 0,3 | 12,6 |
| 1 | 0,52 | 18,5 | 0,38 | 13,3 | 0,14 | 5,2 | |
| 2 | 0,44 | 14,5 | 0,20 | 7,0 | 0,24 | 7,5 | |
| 3 | 0,40 | 13,2 | 0,10 | 3,5 | 0,30 | 9,7 | |
Резултатите от анализите показват, че заедно със сламата в участъка остават 8,5 т/10 дка. органични отпадъци. Внасянето на препарата „Байкал ЕМ1“ след събирането на зимната пшеница в доза 1л/10дка до началото на вегетационния период на захарното цвекло е увеличило съдържанието на органични нехумифицирани вещества в почвата на 2,1 т/10дка. Това се дължи на по-ранното израстване на семената на плевелите под действието на препарата „Байкал ЕМ1“. Повишаването на дозата на „Байкал ЕМ1“ до 2 л/10 дка е ускорило разлагането на сламата, и към пролетта съдържанието ѝ в почвата се е намалило на 1,9 и 3,2 т/10 дка съответно.
В края на вегетационния период на захарното цвекло, съдържанието на неорганични отпадъци в почвата е най-малко, при максимална дозировка на препарата 3 л/10 дка : 3,5 тона на 10 дка.
Установено е, че „Байкал ЕМ1“ в доза 3 л/ 10 дка значително ускорява разлагането на сламата в почвата. В началото на засаждането на захарното цвекло от 6-8 тона, които са били оставени върху 10 дка площ, 3 тона от сламата и растителните отпадъци от реколтата са се разложили — т.е. по-малко от 50%.
През 2004 г. практически опити са проведени в СПК „Снитово“ на Ивановски район Брестска обл., Република Беларус. След събирането на реколтата от зимна пшеница на площ от 180 дка е проведена обработка със слама при използване на препарат „Байкал ЕМ1“.
За повишаване плодородието на почвата, в нея са внесени опитимални дози органични и минерални торове. За ускорение на разлагането на сламата са използвали микробиологичнен тор „Байкал ЕМ1“ в съчетание с азотни торове.
По време на практическите опити са проведени следните действия:
Накълцване на сламата (дължина от 5 — 10 см, още по-добре — по-малко) непосредствено по време на вършеене с комбайн, снабден с шредер;
Осигуряване на равномерно разпределение на не по-малко от 75 % от нарязаната слама по терена;
Към нарязаната слама, на половината от полето, се добавя карбамид (10-12 кг активно вещество на тон слама), а на другата половина – течен тор (6-10 т/10 дка);