Използване на препарат „Байкал ЕМ1“ за преработване на отпадъци от растениевъдство

Необходимото използване на органична тор се покрива само на 25-30%. За това е нужно да се създадат допълнителни източници на органични вещества за поддържането на плодородието на почвата (слама, листа от захарно и кръмно цвекло, сидерати, стебла на царевица и слънчоглед, остатъци от жътва и коситба за зелено наторяване).

Най-съществен и достъпен източник на органични вещества се явяват сламата и различни растителни отпадъци. Но голяма част от сламата бива изгаряна в полетата, което сериозно вреди на почвата и продородието ѝ. Установено е, че при изгарянето на 4-5 тона слама от стърнище с площ от 10 дка, безвъзвратно се губят 20-25 кг азот и 1500-1700 кг въглерод. На всеки тон слама, положен в почвата се образува 70-100 кг хумус от 10 дка. Примерно същото количество хумус се получава от 5 тона отпадъци от захарно цвекло или друга зелена маса.

Непосредственото внасяне на слама и растителни отпадъци в почвата оказва депресивно влияние на растенията, тъй като при разлагането на сламата се отделят токсични вещества и азотът в почвата се изхабява за разлагането на сламата. Следователно е нужен такъв способ за подготвяне на сламата и растителните отпадъци преди внасянето им в почвата, който не би довел до понижаване на плодородието ѝ. Затова се предлага плитко внасяне в почвата, осигуряващо аеробна (с достъп на въздух) ферментация на пресни органични вещества.

(„Технологията за ефективно използване на растителни отпадъци, като органичен тор върху черноземите в лесостепта на Централна Черноземна Зона на Русия“, Академия на селскостопанските науки на Руска Федерация, Държавно научно учреждение на Научно-изследователски институт на Русия /ГНУ ВНИИ/ на земеделието и защитата на почвите от ерозия. Издадено от „Курск” 2005)

Регламент за използване на препарат „Байкал ЕМ1“

Мероприятие Разход препарат Дозировка Разход разтвор на препарата
(в зависимост от почвата)
Начин на обработване Срокове за прилагане
Обработка на растителни отпадъци, изкосени сидерати 5л/10 дка 1х50 – 1х100 250-500л/10 дка Пръскане след събиране на предшественика с влагане в почвата на 5-7см

Влияние на препарата „Байкал ЕМ1“ на скоростта на разлагане на сламата от зимна пшеница

Г.Я. Сергеев, кандидат на селскостопанските науки, Научно-изследователски институт на Русия, по цвеклото и захарта, село Рамон, Воронежска област
В.В. Каверович, кандидат на техническите науки, ПО „ЕМ-Кооперация Беларус“, гр. Минск, Т.А.
Костенко, ръководител на екипа по изпълнение, ООО „ЕМ-Кооперация“, гр. Москва

През последните години съдържанието на хумус в някои региони спадна до критично ниски нива. Някои от стопанствата отбелязват отрицателен баланс на хумус. Намаляло е съдържанието на подвижните форми на калий и фосфор. Един от ефективните резерви за допълване на органични вещества в почвата е сламата. В нея има 3-4 пъти повече органични вещества, отколкото в тора. При използването на слама за наторяване, почвата се обогатява с хранителни вещества и се наблюдава повишаване на съдържанието на хумус. От един тон слама със зачитане на корените от отпадъци от жътва, в почвата се връща 8,5 кг азот, 3,8 кг фосфор, 13 кг калий, 4,2 кг калций, 0,7 кг магнезий и ред микроелементи, които са по-скоро натрупани в сламата, отколкото в зърното, гр/т: желязо от 10 до 30, манган от 15 до 70, мед от 2 до 5, цинк от 20 до 50, молибден от 0,2 до 0,4, бор от 2 до 5.

Използването на слама за наторяване е целесъобразно и от икономическа гледна точка. Ползването ѝ за настилка на животните изисква големи материални разходи за съхранение, пренасяне-разтоварване, транспорт и работа, свързана с отстраняването и последващото ѝ извозване.

Известно е, че сламата от зимната пшеница, оставена и заровена в полето, за сметка на високото съдържание на влакна и органосилициеви съединения, има дълъг период на разлагане. Затова нейните отпадъци се оставт на полето в продължение на 3-5 години. Те подпомагат изсушаването на почвата и възпрепятстват непродуктивният разход на запасите от азот. Ускоряването на процеса на разлагане на сламата става с помощта на микроорганизми, съдържащи се в състава на препарата „Байкал ЕМ1“

През 2002г. на експерименталния участък на Научно-изследователски институт на Русия за цвекло и захар (с. Рамон, Воронежска обл.) са проведени опити относно влиянието на микробиологичния тор „Байкал ЕМ1“ върху скоростта на разлагане на сламата от зимна пшеница.
Съдържанието на неразложените органични вещества в почвата в експерименталната зона с вкопаната слама се определя по образци, взети за анализ през ранната пролет до началото на вегетацията на захарното цвекло и през есента след прибирането ѝ и настъпването на студовете, по метода на мокро изгаряне на Тюрин.
Микробиологичния тор „Байкал ЕМ1“ се използва в норма 1, 2 и 3 л на 10 дка. Загубите на органика се откриват от разликата между съдържанието му в почвата преди началото и след края на вегетационния период на захарното цвекло. В състава на органичните вещества влизат също така остатъците от захарно цвекло и плевели, след прибиране на реколтата.

Вариант Норма на внасяне на «Байкал ЭМ1», л/ха Съдържание на органични отпадъци и въглерод през пролетта Съдържание на органични остатъци и въглерод през есента Загуби на органични вещества
% т/10 дка % т/10 дка % т/10 дка
Контрол (без слама) 0,22 7,9 0,22 7,9 0,00 0,0
Със слама, оставена на полето след прибирането на зимната пшеница 0,47 16,4 0,11 3,8 0,3 12,6
1 0,52 18,5 0,38 13,3 0,14 5,2
2 0,44 14,5 0,20 7,0 0,24 7,5
3 0,40 13,2 0,10 3,5 0,30 9,7

Резултатите от анализите показват, че заедно със сламата в участъка остават 8,5 т/10 дка. органични отпадъци. Внасянето на препарата „Байкал ЕМ1“ след събирането на зимната пшеница в доза 1л/10дка до началото на вегетационния период на захарното цвекло е увеличило съдържанието на органични нехумифицирани вещества в почвата на 2,1 т/10дка. Това се дължи на по-ранното израстване на семената на плевелите под действието на препарата „Байкал ЕМ1“. Повишаването на дозата на „Байкал ЕМ1“ до 2 л/10 дка е ускорило разлагането на сламата, и към пролетта съдържанието ѝ в почвата се е намалило на 1,9 и 3,2 т/10 дка съответно.

В края на вегетационния период на захарното цвекло, съдържанието на неорганични отпадъци в почвата е най-малко, при максимална дозировка на препарата 3 л/10 дка : 3,5 тона на 10 дка.
Установено е, че „Байкал ЕМ1“ в доза 3 л/ 10 дка значително ускорява разлагането на сламата в почвата. В началото на засаждането на захарното цвекло от 6-8 тона, които са били оставени върху 10 дка площ, 3 тона от сламата и растителните отпадъци от реколтата са се разложили — т.е. по-малко от 50%.
През 2004 г. практически опити са проведени в СПК „Снитово“ на Ивановски район Брестска обл., Република Беларус. След събирането на реколтата от зимна пшеница на площ от 180 дка е проведена обработка със слама при използване на препарат „Байкал ЕМ1“.

За повишаване плодородието на почвата, в нея са внесени опитимални дози органични и минерални торове. За ускорение на разлагането на сламата са използвали микробиологичнен тор „Байкал ЕМ1“ в съчетание с азотни торове.

По време на практическите опити са проведени следните действия:

Накълцване на сламата (дължина от 5 — 10 см, още по-добре — по-малко) непосредствено по време на вършеене с комбайн, снабден с шредер;
Осигуряване на равномерно разпределение на не по-малко от 75 % от нарязаната слама по терена;
Към нарязаната слама, на половината от полето, се добавя карбамид (10-12 кг активно вещество на тон слама), а на другата половина – течен тор (6-10 т/10 дка);