Влияние на препарата «Байкал ЕМ-1» на аминокиселинния състав на храните

Оптималната температура за ферментация на храните е
+25оС, макар че за всеки вид храна, дозата „Байкал ЕМ-1“ е различна.
Така, оптималната доза препрат за ферментация на ечемика – 0,5%, а срокът на ферментация е 6 дни. При тези условия протича оптимално увеличаване на съдържанието на незаменимите аминокиселини – лизин – 3 пъти, валин – 3,2 пъти, метионин – 1,9 пъти, изолейцин – 1,3 пъти, лейцин – 4,7 пъти, тирозин – 2,5 пъти и фенилаланин – 4 пъти. Също така се увеличава количеството на някои заменими аминокиселини – глицин и аланин – 1,3 пъти. Намалява се съдържанието на хистидина 1,8 пъти, на аспарагиновата киселина – 3,6 шъти, на глутаминовата киселина – 2,4 пъти, на пролина – 1,3 пъти и на цистина – 2,3 пъти.

Добавянето на 0,1% препарат влияе положително на количеството на много незаменими аминокиселини в царевицата в продължение на различните етапи не ферментаци, максимално увеличава съдържанието им между 4-тия и 6-тия ден. Така на 4-тия ден, съдържанието на хистидин и треонин се увеличава 2,7 и 2,2 пъти всеки, а на 6-тия ден – 1,8 и 1,1 пъти се увеличава количеството лизин и изолейцин, а увеличаването на съдържанието на валин и метионин с 27,67% и с 47,73% всеки, става на 2-рия ден на ферментация. Съдържанието на тирозин достоверно не се променя. Количеството на практически всички заменими аминокиселини намалява, с изключение на аргинина, пролина и глутаминовата киселина.

Ферментацията на грах с 0,3% доза препарат „Байкал ЕМ-1“ довежда до повишаването количеството на всички незаменими аминокиселини на 4-тия и 6-тия ден, освен на валина, съдържанието на който намалява на 17,8% — 28%. Така съдържанието на лизин се повишава в сравнение с контролата 2,7-2,8 пъти, на хистидин – 1,7-1,8 пъти, на треонин – 7,8-11,2 пъти, на метионин – на 81%-91,4%, на изолейцин – 17-21 пъти, на лейцин – 5,6-6,2 пъти, на тирозин – 4,8-6,2 пъти и на фенилаланин – 2-3 пъти.

Сред заменимите аминокиселини се наблюдава повишаване съдържанието на серин 6,6 пъти, на пролин – повече от 5 пъти, на глицин – 1,6 пъти, на аланин – на 97% и на цистин – 4,3 пъти. Съдържанието на авгинин се понижава на 40%, аспартовата и глутаминовата киселина – на 77% и 67% всяка.

Ферментацията на соя с препарат „Байкал ЕМ-1“ способства натрупването на аминокиселини. Така на 4-тия ден количеството лизин нараства почти 3 пъти, на треонина – 7 пъти, на валина – на 65,56%, на метионина – 2,6 пъти, на изолейцина – на 4032%, на тирозина – 5 пъти. Но съдържанието на много от тях на 6-тия ден започва да намалява, макар и да остава повече, отколкото в контролата.

В резултат на ферметацията на хранителната смес с 0,3% доза препарат „Байкал ЕМ-1“ се наблюдава увеличаване съдържанието на почти всички аминокиселини. Следва да се добави, че ферментацията на зърнени и бобови храни не само ги обогатява с аминокиселини, но и доближава съотношението между тях към „идеален протеин“.

Установено е, че увеличаването на срока на ферментация на всички видове храни до 7-8 дни довежда до рязко понижаване съдържанието на незаменими аминокиселини, а по-наатък – и до развалянето им.

Влиянието на ферментиралите храни върху биохимичните и морфологичните показатели на кръвта на прасетата, а също така върху растежа и развитието им.

Препаратът „Байкал ЕМ-1“ влияе положително на състава на кръвта на животните. Добавянето на ферментирала храна спомага увеличаването на количеството хемоглобин от 120 г/л до 132 г/л и на еритроцити – от 6,2 млн/мм3 до 7,8 млн/мм3, макар че при свинете съдържанието на гореспоменатите се намира в норми.
Наблюдава се повишаване на количеството левкоцити от 10,4 хил/мм3 на 12,5 хил/мм3 за сметка на съдържанието на лимфоцити и моноцити. Забелязано е увеличение на активността на АЛТ от 0,45 мкмол/чхмл до 0,59 мкмол/чхмл. Активността на АСТ също се повишава: от 0,65 мкмол/чхмл до 0,89мкмол/чхмл, въпреки че получените данни си остават в нормите. Захранването на животните с ферментирали храни стимулира функционалното състояние на черния дроб, проявено в засилването на синтеза на серумния албумин и повишаването на нивото му в кръвта при 120-днвени прасенца 1,3 пъти. Също така се наблюдава повишаване количеството γ-глобулин от 22% до 26%, което свидетелства за усилването на резистентността на организма. Количество общ белтък в кръвта на опитните животни в сравнение с контролната група се увеличава от 62,3 г/л на 70,5г/л.

В кръвта на прасенцата от всяка група се отбелязва положително влияние на ферментиралата храна на съдържанието на заменими и незаменими аминокиселини и съотношението между тях.

След двумесечно захранване се наблюдава увеличаване на незаменимите и заменимите аминокиселини. Общото съдържание на аминокиселини в кръвта се покачва от 32,25 мг/100г до 39,95 мг/100г (P 0,05)